Южната част на страната е известна с областите Кърджали, Смолян и Пловдив. Във всяка от тях са разположени значителен брой села, а едно от пловдивските се нарича Старо Железаре. Намиращо се на територията на община Хисаря, населеното място носи изцяло турско име чак до 1934-та година. В исторически план тя остава известна с извършения политически преврат от 19-ти май. Селото обаче е населено единствено с българи, независимо турското си име. Когато през 1876-та година в местността Оборище се стига до свикването на Първо велико народно събрание, сред присъстващите са двама души от селото. Името е Танчо Стоянов Кривчов. Нанко Цочев Милчев по всяка вероятност е по-известен сред съселяните си заради ролята му на опълченец от войната между Турция и Русия в периода 1877-78-ма година. Впоследствие хора от селото се включват и в други военни инициативи за страната, като например Македоно – одринското опълчение. Поне един човек е записан като доброволец.
В годината на избухването на Първата балканска война от Старо Железаре се включват много на брой мъже в редиците на българската армия. В последвалите Първа и Втора световни войни също доста местни жители не се колебаят да се включат в борбите. Неслучайно на входа на православния селски храм има паметна плоча на всички загинали по време на войните. Всички те воюват за една обща цел – обединението на България. Всяка година на 24-ти май се организира традиционен събор, а тогава почитаме празника на славянската писменост и култура. Тракийската обсерватория пък несъмнено представлява най-известната културно – историческа забележителност за селото. Тя се намира на Чолакова могила и представлява каменно съоръжение. То се състои от побити кръстове от камък, наредени в кръг. Десет км е разстоянието, от което обсерваторията се намира спрямо Старосел в посока югоизток. До Хисаря километрите са дванадесет. Каменните плочи са вертикални и на брой са 24, а всяка от тях има различен размер. За поне две от тях се знае, че липсват. Освен че са наредени в правилна окръжност, според разпространена версия са ползвани от племето одриси. След време съоръжението спира да се ползва и това налага покриването му с почва.
Над него се намира изравнена площадка и там в резултат на направени теренни проучвания са открити останки от керамични съдове. Счита се, че въпросните съдове са от пети век преди Христа, а впоследствие се стига до завършване на насипа. Именно с приключването на тази част от процеса се стига до съвременната форма на могилата, позната на хората днес. Самото съоръжение се датира от шести век преди Христа – единствен по рода си обект от типа на Стоун хедж в района на Горна Тракия. Преди това подобни постройки са били намерени в източната част на Родопите и Странджа. Като арт галерия на открито може да се определи село Старо Железаре поради изрисуваните върху къщите и техните огради графити. Те едновременно представят не само местните жители, но и хора със световна известност. Венцислав Пирянков има голям принос за графитите, а неговите семейни корени са от селото. Съпругата му Катажина също му помага в тази дейност.
